Седемте степени на развитие на Аз-а в Суфизма

душаПътят към Истината: седемте маками (стъпки, степени на развитие), които Аз-ът (егото) на всеки трябва да изкачи, за да постигне Единение:

1.    Първото на Покварения нафс („аз“ или его), най-ниското и най-разпространено стъпало в битието на душата, когато тя е хваната в капана на земните желания. Повечето хора са заседнали на него, борят се и страдат, докато служат на своето себелюбие, на егото, а държат отговорни другите за това, че все се чувстват нещастни.

2.    Ако и когато някой започне да работи върху себе си и така осъзнае в какво окаяно състояние е неговото его, той може да се изкачи на следващото стъпало и в известен смисъл започва да прави точно обратното на онова, което е вършел на предишното стъпало. Вместо да обвинява през цялото време другите, човекът, достигнал това стъпало, вини себе си понякога до степен да се самозаличава. Така егото се превръща в Обвиняващ нафс и поема по пътя на вътрешното очистване.a

3.    На третото стъпало човек е по-зрял и егото се е издигнало до Вдъхновения нафс. Чак на това стъпало и никога преди него можеш да схванеш истинското значение на думата „да се откажа“ и да тръгнеш из Долината на Познанието. Изкачиш ли се на това стъпало, вече притежаваш и проявяваш търпение, постоянство, мъдрост и смирение. Светът ти се струва нов и изпълнен с вдъхновение. Въпреки това мнозина, достигнали третото стъпало, изпитват подтика да останат на него и губят волята и смелостта да продължат нататък. Ето защо колкото и красиво и благословено да е третото стъпало, то е и капан за онзи, който се цели по-високо.

4.    Успееш ли да продължиш нататък, навлизаш в Долината на Мъдростта и опознаващ Спокойния нафс. Тук егото вече не е каквото е било преди, понеже се е преобразувало и е достигнало високо равнище на осъзнатост. Основни отличителни черти на всеки, дошъл до тук, са щедростта, признателността и непоклатимото чувство на доволство, на каквито и трудности да го излага животът.

душа5.    Отвъд това стъпало се простира Долината на Единението. Който е тук е доволен, в каквито и обстоятелства да го поставя Бог. Той не обръща внимание на делничните неща, понеже е достигнал нафс на Доволството.

6.    На следващото стъпало – нафс на Служението, човек се превръща в светилник за околните и вдъхва сили на всеки, който го иска, поучава и носи светлина като истински учител. Случва се такъв човек да притежава и целителски способности. Където и да отиде, преобразява живота на околните. Каквото и да прави, каквото и да се стреми да стори, неговата основна цел е да служи на Бога, като служи на другите.

7.    Накрая, на седмото стъпало, достигаш Пречистения нафс и се превръщаш в Инсан-и-Кямил – в съвършен човек. Ала малцина знаят нещо за това стъпало, а и да знаят, отказват да говорят за него.

Колкото е лесно да обобщиш стъпалата по Пътя, толкова е трудно да ги изкачиш. Към препятствията, изникващи пред теб, се прибавя и следното: никой не ти обещава, че през цялото време ще се изкачваш. Пътят от първото до последното стъпало в никакъв случай не е само нагоре. Винаги съществува опасност да се препънеш и да се върнеш на по-ниските стъпала, понякога от горните падаш на първото. Не е чудно, че при толкова много капани малцина във всеки век достигат до най- горните стъпала.