Пътешествието-терапия е феномен, който повечето пътуващи хора, изживяват несъзнателно. Несъзнателно, защото рядко се гледа на процеса като средство за откриване на себе си и постигане на духовна трансформация. В повечето случаи, терапевтичният ефект от пътуването се възприема като инцидентна, допълнителна придобивка или просто нещо, което се е „случило“.
Пътешествието-терапия е холистично пътуване, което подтиква към себеоткриване чрез откъсване от позната обстановка и предвидима среда. В трилогията на Толкин „Властелинът на пръстените“ двама от главните герои, Фродо и Сам, напускат родното си село. В този момент Сам спира Фродо и му казва „Това е. Ако направя още една крачка, това ще бъде най-далечното разстояние, което съм изминавал от дома.“
Точно тази една стъпка далеч от вкъщи слага началото на вътрешната трансформация и намирането на нов смисъл и нови цели в живота. Тази една стъпка, далеч от зоната на комфорт, е гаранцията за духовното преоткриване и превъзходството на самосъзнанието.
Страхът, който се поражда от напускането на зоната на комфорт, е причината повечето хора да са съгласни да живеят на автопилот и да подтискат вътрешното търсене на живот, пълен със смисъл и предназначение.
За да постигнете желаните от вас цели, и да претърпите личностно развитие, е нужно движение. За да промените живота си, първо е нужно да промените себе си. Това е моментът, в който идеята за пътешествие като терапия започва да се прилага на практика.Всички ние сме безгранично духовни същества и от нас блика енергийно поле, породено от житейския ни опит. Това е причината „напускането на дома“- познатия живот, изграден от познати места, хора и усещания- да носи потенциала да опознаете себе си на по-дълбоко ниво.
РАЗКАЗВАЙТЕ ЗА ПРЕЖИВЯВАНИЯТА СИ И ПОДДЪРЖАЙТЕ СТРАСТТА СИ
Всяко пътуване е терапия и безценен дар. Веднъж в интервю за анкета попитали пътешественик кое е любимото му място на света, а той отговорил, че е „в самолета“. В този отговор се крие неговата страст към просто местене от непознато място, на непознато място. За него, основният фокус по време на пътуването, е да си отваря съзнанието за значението и смисъла на живота и да постигне духовна трансформация.
Пътуването, също така, може да бъде проява на инстинкта за духовна свобода. То е подсъзнателно желание да се надскочи рутината и еднообразието, които са неделима част от житейския опит на човека. Пътуването- терапия е метафора за самия живот, защото е пряко отражение на всички житейски процеси.
В живота има само една константа и тя е промяната. Може да се каже, че пътуването е забързан процес на смяна на събития. То е символ и курсор, сочещ към осъзнаването на непостоянството, че целият живот е просто едно кратко посещение. Местенето от място на място, характеризира пътуването като терапия за поставяне на личностни приоритети и изясняване какво е всъщност важно в живота.
Тъй като не можем да вземем със себе си мястото, където пътуваме, сме освободени да сме щастливи и да се наслаждаваме на нескончаемия поток от изживявания, които животът ни поднася.
Да преживеем пътуването като терапия е начин да поемем напълно отговорност за собствения си живот и да се освободим от всякакви негативни емоции. Това е вид себеинтегриране. Напълно възможно е да сме много по-щастливи като спрем да се съпротивляваме на това, което се случва и започнем да правим правилните за себе си избори.
Уникалната терапия, наречена пътешествие, ни кара да излезем на пътя, да се разтоварим и да променим обстановката. Всичко това са индиректните признаци на тихият зов на душата за свобода.
Каква е енергията на импулса, който ни подтиква да пътуваме? Откликнем ли на импулса на обективното себепознание, вътрешната свобода е неизбежна. Причините и подтиците могат да бъдат най-различни, но те винаги ни хващат за ръка и теглят към неосъзнатото желано.