Въпрос:
Жена ми иска винаги да си седя вкъщи, близо до нея, и да не разговарям много с други хора, което изглежда я кара да се чувства несигурна. Как мога да променя тази карма да се чувствам затворен в една кутия в собствената ми къща?
Отговор:
толкова много от нашите рани си нанасяме сами. Седях в една пицария, опитвах се да говоря с моя приятел Чарлс за този проблем с кутията, но изобщо не можех да му привлека вниманието. Погледът му е непрекъснато беше забит в мобилния му телефон, ненаситно ровеше из мрежата, но странното беше, че изглежда никога не намираше нещо, което да го задоволи за повече от няколко мига. Хванах го за ръката.
-Чарли, чуй ме. Можеш да се измъкнеш от това нещо- не е нужно да бъдеш непрекъснато нещастен.- С другата си ръка бутнах телефона му под масата.- Нали знаеш за семената?- Той кимна. Знаеше много неща.
-Сега почти 100% от времето ние трябва да сеем нашите мислени семена чрез други хора- започнах аз. Ние видяхме това в отговоря на Въпрос 18, където сравнихме кармата с ехо или баскетболна топка: трябва ви семена, трябва ви под, от който да отскочи.- Мисли за хората около теб като за почва, плодородна почва, в която ще посееш твоите семена. Тибетците казват, че не можеш да посееш едно семе във въздуха; трябва да е в земята.
Чарли кимна, въпреки че според мен през целия си живот той никога не е посявал семе в почвата.
-Но има изключения- продължих аз.
-Например?
-Древните книги твърдят, че твоето тяло и умът ти са като храм- скъпоценен храм, средство, което ти позволява да се издигнеш до най-големите висини на човешката душа. Без едно силно и здраво тяло, без един ясен и чист ум ние не можем да напредваме в света, не можем да се просветлим, да станем наистина добри хора.
-И?
-И ако увреждаме това тяло и ум- особено ако го правим преднамерено- тогава ние всъщност вредим на другите, на хората, на които един добър човек би могъл да помага.
-И?
-И затова, разбираш ли, ти можеш да посееш едно семе в собственото си съзнание, като го нараниш. Мисля, че точно това се случва с жена ти, усещането, че си затворен в кутия.
-И как аз наранявам собственото си съзнание?
Хвърлих поглед на мобилния му телефон, който тайнствено се беше появил отново на масата до няколко корички от пица. Като че ли този телефон имаше собствена воля. Но винаги е по-добре да се подхожда към нещата внимателно.
-Виж сега- казах аз.- Ти беше минал някакво обучение по медитация, нали?
Чарли кимна. По време на нашите бизнес семинари ние обучаваме ръководителите да развиват по-дълбоки умения за концентрация чрез една древна диаграма за медитация, съставена от маймуни и слонове.
-И какво представлява маймуната?
-Маймуната е твоето съзнание, когато то е прекалено разсеяно. Когато има много неща, които дърпат съзнанието ти, а ти се опитваш да се концентрираш…
-Като например?
Чарли погледна към масата, където телефонът се беше настанил в лепкаво парче пица. Той го вдигна с любов и го избърса от доматения сос.
-Като например когато се опитваш да се концентрираш в едно съобщение до шефа ти, а приятелят ти бута парче пица под носа ти- той ми се усмихна.- И така се научаваш да изключваш всичко странично и да полагаш усилие, за да влезеш обратно в това, което пишеше.
Той ми го демонстрира, като се приведе над масата и опря нос в телефона си.
Аз кимнах.
-Точно така. Има някои добри места за концентрация, до които можеш да стигнеш, а има и не толкова добри места. Доброто място е светло и весело- както когато гледаш наистина хубав филм или слушаш любимата си песен.
Но ако натиснеш прекалено нещата,- спрях и забих пръста си между веждите му, тогава попадаш в не чак толкова добро място за концентрация. Не си излязъл още от концентрацията си- още си вътре и гледаш телефона си, не пицата- но си положил толкова усилия да останеш там, че мозъкът ти се е уморил.
И защото мозъкът ти се е уморил, той влиза в нещо като малка кутия и остава там, един вид полумъртъв. Може просто да зяпаш екрана известно време, може да отскочиш до двайсетина различни уебсайтове, без всъщност да свършиш нещо.
И това плитко и мъгляво фокусиране уврежда мозъка ти, защото ти свикваш да не се съсредоточаваш дълбоко, да не се възползваш истински от мястото, където се намираш, въпреки че все още си пред екрана.
-И какво общо има това с жена ми?- попита Чарли.
-Добре- казах аз.- Да речем,че си натикал мозъка си в тази малка кутийка чрез свръхконцентрация и същевременно той се е уморил и загубил вдъхновение. Ти не си сял семена чрез нараняване на някой друг; наранявал си себе си и важното е, че въпреки това си посял лоши семена.
И тогава жена ми…- Направих пауза, за да може сам да продължи.
-И тогава жена ми ме слага в една кутия и ме насилва да остана там.- каза Чарли. Той кимна и видях, че гледа на телефона по малко по-различен начин, като че ли вече не е толкова добър негов приятел.
-И какво да правим?- каза той като вдигна глава.
-Трябва да посееш противоположния вид семена- отговорих аз.- Трябва да оставиш малко пространство на мозъка си; да има повече въздух, да се разшири.
-Навремето бях преводач на лекаря на Далай Лама- казах аз.- И един ден той даде на един човек най-невероятната рецепта. Човекът имаше подобен проблем като твоя, много време прекарано в много тясно място. И той искаше докторът да му даде някакво хапче, но вместо това докторът прелисти своята древна медицинска книга, гравирана на дърво и отпечатана на тибетска хартия, и стигна до една определена страница.
И той каза: „Лекарството за теб е да излизаш на разходка всяка вечер, след като се стъмни, и само да гледаш небето. Виж колко е голямо, виж колко много звезди има. Стой неподвижно няколко минути и не мисли за нищо друго освен колко много звезди има, колко много други светове може би има там във Вселената.“ Чарли, според мен ти можеш да опиташ същото.
Накрая се оказа, че Чарли има нужда от малко повече стимулация, не само да вдигне глава към небето.Ние му намерихме един хубав малък телескоп, не много скъп, и една светеща карта на съзвездията.
Той си създаде навик да излиза почти всяка вечер и да попива висотата на нощното небе. А жена му се промени напълно; сега между тях има чудесно равновесие, те се наслаждават откровено на своята компания, но в същото време могат да излизат поотделно и да прекарват време със своите собствени приятели и роднини.