Любов в действие

umsrslzd

Познат на света като „Доброто момче“, Майкъл Дж. Чейс е автор на бестселъри, вдъхновяващ говорител и един от най-влиятелните гласове за създаване на по-добър свят. През 2007 той основава „Център на добротата“ и се смята за експерт по въпросите за доброта и позитивно държане. В ролята си на световно известен лидер по персонално и духовно развитие, Майкъл разкрива как това да живееш с открито сърце играе решаваща роля в заздравяването на живота и планетата ни. Даденият текст е извадка от интервю на Майкъл Чейс за Hay House World Summit 2015, един от най-големите семинари за здравословен начин на живот.

Добротата е любов в действие. Поне в моето сърце, това е моят опит. Често гледаме на любовта сякаш е само нещо романтично или е онази голяма, грамадна цел, към която толкова много хора се стремят.  Ако анализираме, обаче, в любовта има толкова много повече , а добротата е една от онези практики, когато можеш да обичаш всеки един ден от живота си. Това няма общо с това да си във връзка. То е във всяка мила дума, усмивка, в това да задържиш вратата за някой, в милионите неща, които можем да направим един за друг.

Добротата изважда любовта на повърхността. Има толкова много удивителни проучвания, които са направени, за да покажат какво прави добротата за нас освен за човека, към когото е насочена. Ако погледнете нивото на серотонин в мозъка на човек то се повишава при правещият добро, получаващият добро, свидетелят…това е най-могъщото нещо, което съм открил.

Толкова много хора, които са във връзка или са просто приятели или колеги се опитват да се разберат един с друг и се опитват да намерят мир. Защото връзките между хората са едно от най-объркващите неща. Ние не получаваме наръчник за това как да се отнасяме към други човешки същества, но нещо толкова просто като добротата може да бъде най-мощното средство за генериране на повече любов, повече разбирателство, повече съчувствие, прошка и всички тези красиви качества. Добротата е тази невероятна искра, която може да е начало на огромна революция на любов и да разбуди всички положителни качества в сърцето.

helpingМного пъти съм казвал, че след раждането на сина ми и деня на сватбата ми, най-щастливото преживяване в живота ми е 24-часовият Маратон на добротата, който преживявах няколко пъти. Много е забавно, защото идеята за това се зароди преди години. Веднъж просто си помислих, „Колко готино би било ако някой излезе на улицата и прави добро в продължение на 24 часа“. Така се роди идеята за маратона. Започнах в общността си. По време на маратона излизаме за 24 часа, не спим, не правим почивки, но правим всичко от хранене на бездомните посред нощ, работа в обществени кухни или просто влизаме в кафенета, потупваме някой непознат по рамото и казваме „Хей, днес добротата е избрала теб. Ние ще платим кафето ти, просто го подай.“ Десетки и десетки неща от този род.

Смятам , че добротата е невероятна сила.  Да си добър изисква толкова повече смелост в ситуации, когато някой ни засича с колата на пътя и мигновено сме готови или да натиснем клаксона, или да изкрещим нещо грубо. Изисква се голяма вътрешна сила да си поемем дълбоко въздух, да погледнем в себе си и да се попитаме „Добре, това, което смятам да направя, добро ли е?“ или „Кое е най-милото нещо, което мога да направя в дадения момент?“

Добротата не е слабост. В работата ми се срещам с най-различни хора- от средна класа ученици до хора от корпоративния свят и откривам, че особено корпоративните хора са построили стена около сърцата си и смятат, че най-важното е по-силният да оцелява. Аз лично смятам, че трябва да започнем да гледаме на света от перспективата, че най-добрият оцелява, защото не можем да си позволим да се отнасяме към себе си, другите хора, животните, планетата с недобро. Иначе как точно можем да оцелеем? Аз наистина вярвам, че бъдещето принадлежи на добрите.

Отношението може да се изразява в нещо толкова елементарно като тон на гласа. Толкова много конфликти със семейството и на работа се създават заради използването на грешния тон. Разбира се, много хора просто не разбират това. Това е едно друго много силно понятие. Когато се разбираме един с друг,  когато правим усилие да се разбираме, защото в края на краищата, всеки си има история и оправдание и много често това оправдание не е щастливо. Ако се разровите по-дълбоко, може да откриете, че има и страдание. Оттам идва и недобрината. От място на болка и нещастие. Нещастните хора имат склонността да не са добри.

Когато разберем някого, тогава идва и приемането. С разбирането има доверие, съпричастие, състрадание, прошка. Прошката е едно от най-трудните и важни неща, които ние като хора трябва да практикуваме. Тогава идва и добротата. Аз разбирам, значи мога да бъда по-добър. И тогава, това води до едно удивително място, изпълнено с любов.

Когато разбираме хората и ги прощаваме, това не означава, че ги оправдаваме. Това просто означава желание да ги чуем. Означава, че ги приемаме. Но за да се случи това, ние трябва първо да сме добри към себе си. Любовта към себе си е откъдето започва всичко. Вярвам, че тя може да бъде лечение на всеки един проблем. Ако хората обичат себе си, тогава има голяма вероятност, че те няма да нараняват другите около тях.

Romantic young couple hugging

Смятам, че голяма част от нашия духовен път се състои в това да си припомним или да преоткрием същността на това, което всъщност сме ние. Мисля, че човек може да се научи на любов и доброта както може да се научи и на всичко останало. Има и проучвания, които показват, че може да се научим да сме състрадателни и добри чрез определени учения и практики. Вярвам, че в сърцето си сме красиви, обичащи и добри същества.

Когато се появяваме на този свят, ние не съдим, нямаме предразсъдъци, не сме изпълнени с омраза. Всичко това е придобито поведение. Така че вярвам, че в сърцата сме си добри и да сме добри към другите е въпрос на припомняне. Много често е просто да се отлепят тези слоеве, тези неща, на които сме учени през годините, за да се покаже нашата истинска светлина. Когато разберете това, когато стигнете до това място, тогава вече добротата не представлява усилие. Не е „О, сега ще се опитам да съм добър. Ще се опитам да съм мил с този човек.“ Това вече е истинският ви АЗ. Започвате да го излъчвате. Някои могат да наричат това „просвещение“, защото това е мястото, където толкова много от нас се опитват да достигнат- място на съвършен вътрешен мир.

Бих казал, че може би един от най- силните източници на вдъхновение в живота ми е „недобротата“. Знам , че това може да звучи доста зловещо за някои хора, но причината се крие в миналото ми. В семейството ми имаше доста трудности и бях свидетел на много грубост, особено от гледна точка на различните поколения- дядо ми беше просто ужасен. Той успя да предаде тази болест на недоброто на баща, който стана много строг с мен. Това породи голяма част от емоционалния ми багаж, който носих през живота си. Но като погледна назад, разбирам, че дядо ми беше голям източник на вдъхновение. Отне ми години, но най-накрая съм на място, където има прошка и любов.

6a0120a5207c59970b01a73d708493970d-250wiПонякога нещо се случва и усещам, че гневът се надига в мен наново. Баща ми беше много добър учител с всичките недобри неща, които причини на мен и семейството ми. Така че не съм стигнал до тук благодарение на безоблачни светли дни, но не бих променил нищо. Но бих казал, че големият момент за мен, когато наистина се събудих, беше преди 14 години. Баща ми и аз нямахме добри отношения. Беше през 2000та година когато той се отби у нас- той живееше на няколко часа път, тъй че не се виждахме често. Все още чувствах доста омраза към него. Все още не бях достигнал до разбирането и състраданието. Все още не бях осъзнал, че причината баща ми да се отнася зле с мен е начинът, по който неговият баща се е отнасял с него.  Та той се отби през дома ми, за да се види със семейството ми. Той имаше талант да ме дразни или аз просто му позволявах да го прави. Та той влезе, държейки купчина документи, които искаше да прочета и около него имаше усещане за спешност. Той каза, че има нужда да проверя нещо за него. Когато попитах за какво се отнася, той ми обясни, че ако някога му се случи катастрофа, иска да ми даде пълномощно да го изключа от системите, поддържащи живот. Казах му, че няма нужда сега да обсъждаме тези неща, още повече пред сина ми. Просто взех документите, сложих ги в чекмеджето и му казах, че ще говорим за това по-късно. Остатъкът от деня премина в неловко мълчание. Синът ми много обичаше баща ми, а той виждаше в сина ми начин да поправи миналото си. Даваше му толкова много любов и внимание- беше наистина красиво.

В онзи ден синът ми погледна баща ми и го попита „Хей, може ли да останеш да спиш у нас?“ После погледна към мен и попита „Татко, може ли дядо да остане да спи при нас?“ Аз просто мълчах и във въздуха се носеше онази супер напрегната тишина, която баща ми усети и каза „О не, дядо трябва да си върви. Трябва да се връщам, имам да върша работа.“ Това не беше вярно. Той беше пенсиониран и лесно можеше да остане. След това той ме прегърна, прегърна сина ми и жена ми и си тръгна.

Спомням си как гледах през прозореца как той отива към колата си. Изглеждаше много летаргичен и тъжен. Сърцето ми, най-после се разкри и каза „Отиди при него и кажи ‚Хей, всичко е наред. Ще ти се обадя по-късно и всичко ще бъде наред. Съжалявам за днес‘“. Но главата ми казваше „Не, забрави. Не искам да ходя там“. Баща ми се качи в колата и си замина.

Три седмици по-късно, посред нощ, полицай дойде до дома ми и ни съобщи, че баща ми се е самоубил. Често казвам, че за да се отвори сърцето, трябва напълно да се счупи, трябва да се разбие на милиони парченца. След това, можеш да направиш избора да събереш тези парченца и да намериш начин да даваш добро на другите. Загубата на баща ми по точно този начин, по който беше решил да си отиде, беше резултат от отношението на дядо ми към него. В този момента започнах да полагам огромни усилия и да се променям. Станах пристрастен към това да се трансформирам, да стана по-добър.

Винаги имаме избор. Може да изберем да сме жертвата и да сме ядосани или да започнем да търсим. Моето търсене се превърна в невероятен, красив седемгодишен път, през който открих силата на прощаването и се научих да обичам себе си за първи път в живота си. Тогава осъзнах истината, че ако искаш да си щастлив, трябва да си по-добър към себе си, към другите и към цялата планета. Когато го направиш, животът ти ще започне да работи по начин, по който не си могъл да си представиш.

Тогава бях фотограф от вече 16 години. Заедно с жена ми имахме студио. Нямах никакви планове да правя нищо друго с живота си. Но само няколко месеца по-късно, казах на жена ми „Скъпа, смятам, че ни е писано да учим света на доброта“. Тъй като тя е една невероятна жена, тя просто ме погледна и каза „Да, и аз мисля така“. И така с много малко пари в банката и никаква идея какво точно правим, прекратихме бизнеса с фотография и започнахме да се опитваме да учим света да живее по по-добър начин.

Смятам, че битката между главата и сърцето е най-важната, която човешките същества водят.  Качеството на живота ни се определя от това кое победи. Ако успеем да позволим на сърцето си да е доминираща сила в живота ни, тогава започват да ни се случват прекрасни неща.

Свойството да разбирам се разкри пред мен и започна да „дращи“ по повърхността на сърцето ми. Един мой приятел, будист, учител по медитация започна да говори с мен за силата на разбирането и приемането и как то е най-важният компонент на мъдростта, как можем да го приложим в живота си и как сърцето е мястото, където всичко това се случва. С него никога не говорихме на интелектуално ниво, защото целта беше да си отворя сърцето към света и да се науча да използвам силата на разбирането.

Относно това колко е важно да разбираме себе си- много дълго време не проумявах защо е важно това да се случва. Задавах си едни и същи въпроси- „Защо съм депресиран? Защо не съм добър с хората около мен? Защо съм толкова нещастен?“ Четох различни книги, осъзнавах с главата си, че проблемите, които имам са свързани с детството ми, но нещата все пак не се случваха. Когато отворих сърцето си, тогава се случи магията. Тогава разбрах, че в момента, в който приемеш добротата като начин на живот, тогава абсолютно всичко в живота ти се променя- за теб, за хората около теб и в крайна сметка, за света.

Смятам, че в обществото има нещо като болест на сърцето, която се изразява в нежелание да се отвориш. Тази болест поражда много проблеми от рода на омраза, неспособност да се приемеш и обикнеш, себепотискане. За съжаление живеем в свят, в който хората стават все по-затворени, защото просто включваш новините или влизаш в интернет и вече си в социалните мрежи. Социалните мрежи са едно прекрасно нещо, не ме разбирайте погрешно, но тези, които ме познават, знаят, че отношението ми към тях е на ръба между любовта и омразата, защото  те затварят сърцата на хората.

huddleCLRЗапочнете да премисляте каква енергия всъщност внасяте в живота си, защото каквото се поема навътре, рано или късно избликва навън. Много често, ако е недобра енергия, ние я изливаме върху околните. Но ако е добра, позитивна енергия, то е добре за всички.  Важно е да се потапяме по-често в природата и да опростяваме живота си.

За тези, които тепърва започват с опитите да се отворят има лесно упражнение. Вглеждайте се в живота си и се питайте дали дадено нещо отваря или затваря сърцата ви. Ако ги отваря и ви кара да реагирате по начин, изпълнен с повече добро, тогава не спирайте да го правите, защото това е подарък за вас и всички около вас. Но ако нещо затваря сърцето ви, тогава се питайте дали изобщо ви е необходимо.

Какво чувствате е най-важно. Ако се върнем обратно към болестта на сърцето, за която говорихме, то един от глобалните проблеми е, че не си позволяваме да чувстваме. Знаем, че ако нещо отваря сърцето ни, се чувстваме добре. Чувствата са много важни в живота ни. Когато нещо ни разчувства, не трябва да се борим с него, трябва да му позволим да ни изпълни и да изкараме цялата емоция навън, защото това ни отваря. Ако ви се плаче, плачете. Ако искате да споделите чувствата си, давайте.

Има нужда да сме по-отворени един към друг. По този въпрос съм като онзи „луд“, който ходи по улиците и прегръща минувачите. Мога да срещна някой напълно непознат и след секунди, ако усещам, че той има нужда да бъде прегърнат, аз ще го прегърна. Естествено, винаги има шанс въпросният човек да ме отблъсне, но повечето реагират прекрасно. Смятам, че е така, защото ни липсва човешкият контакт. Толкова сме увлечени от технологиите и дигиталния свят, че не се докосваме един друг емоционално и физически. Трябва да сме много внимателни с технологиите, които ни заобикалят. Вървим през живота с наведена глава и очи, вперени в телефона. Как можем да се разбираме един друг ако не се гледаме в очите?

Отново се връщаме на темата с разбирането. Гледайки се в очите, ние по-лесно започваме да разбираме един друг. Не е лесно да гледаме в очите човек, който е просто злобен и ни казва ужасни неща. Не е лесно да държим сърцето си отворено в такива моменти. Но ако се накараме да се заровим по-дълбоко, виждаме детето в човека и осъзнаваме, че и той някога е бил това прекрасно, малко и невинно същество и успяваме да различим детските качества. Това не е лесно, но ако успеем да видим тази невинност, тогава е по-лесно да се направи връзката със сърцето на човека отсреща и да се разбере, че той страда. Когато някой се държи лошо, можем да погледнем от онова съчувствено място вътре в нас и да ги попитаме какво ги притеснявам и от какво страдат. Защото те не биха ви наранили, освен ако нещо не е наред. Реакцията на повечето хора е невероятна. Невероятно е колко много може да се постигне само с няколко думи.

Една от най-мощните практики, които съм научил през последните години е, тъй наречената, „медитация на добротата и любовта“. Винаги много съм се интересувал от медитация и когато започнах моя път към доброто, научих някои невероятни неща. Първоначално си мислех, че това означава просто да изкараш мислите от главата си, да се концентрираш и да не мислиш за абсолютно нищо, което ми се струваше невъзможно. Изключително ми сложно е да не мисля за абсолютно нищо. Открих, обаче, че начинът е да вземеш дадени фрази или думи, да се концентрираш върху тях докато постепенно от разума те достигнат сърцето. В това се изразява медитацията на добротата и любовта.

Първото нещо, което правя рано сутрин е да започна със себе си. Тази практика съдържа 5 компонента. Сядаш, концентрираш се, потапяш се в себе си и повтаряш следните фрази: „Днес ще съм щастлив, ще съм здрав, ще съм свободен от емоционално, физическо и финансово страдание. Ще съм освободен от драма, конфликт, негативност. Ще съм потопен в позитивна енергия и мир. Днес, ще дам и ще получа искрена любов и доброта.“

По този начин започвам да изпращам състрадание и доброта към себе си и това е изключително важно. Някои хора биха го сметнали за егоистично, защото трябва да се започне със света и с всички онези, които страдат. Но аз наистина вярвам, както са казвали много от великите духовни учители, че всичко започва отвътре. Далай Лама е казал, че световният мир трябва да се изгради от вътрешен мир.

michaelchaseСлед това се насочвам към някой друг, към някой близък или даже към домашен любимец. Казвам си, че „Днес, този човек ще бъде щастлив, здрав, лишен от емоционално, физическо и финансово страдание….“  и така предавам и пожелавам добро на всички, които са важни за мен. След това става малко предизвикателно, защото си представям онзи луд човек в живота ми, който много ме дразни. Тук е най-сложният момент от медитацията, защото започвам да мисля за този човек, потапям го в себе си и се концентрирам върху него, държа го в сърцето си и му пожелавам и предавам добро. Ако успеете да постигнете това, усещането е на абсолютна свобода. Когато продължавате да правите това с месеци или години, ще прочистите огромно количество негативна енергия, която се е насъбрала вътре във вас.

Последната фаза е да предадете тази доброта и любов към всички живи същества по света. Към всяко животинче, към всяка тревичка, да се концентрирате и изпращате позитивна енергия. Това е преживяване, което трудно се описва с думи. Започнете да го правите няколко пъти на ден и ще усетите разлика в усещането си когато излизате навън. Забелязвате, че нивото на търпение, на разбиране и състрадание, фактът, че започвате да правите повече добро- всичко това е невероятно. За мен това е магическа формула, тъй че винаги окуражавам хората да намират своя начин за медитация.

След време, забелязвате, че хората в живота ви, които намирате за „сложни“ започват да намаляват. Това е като да надграждаш мускули. Колкото повече работиш, толкова по-малко усилия е необходимо да влагаш. В началото дразнещите хора ти бъркат в здравето, но колкото повече практикуваш медитацията, толкова по-лесно започваш да ги „обикваш“ и да се отнасяш към тях с доброта. Добротата може да бъде любов в действие.

Когато става дума за радикалната практика на любов към всички, се имат предвид малките моменти като например установяване на контакт с очи.  Това може да каже на абсолютния непознат „Обичам те, и ме е грижа за теб като за човешко същество.“ Винаги обръщам особено внимание на значението на това да си човешко същество. Много често, по пътя на духовното, хората се стараят сякаш да се отърсят от човешкото у себе си. „Не искам да съм човек. Аз съм духовно същество на светлината и любовта“. Смятам, че това е страхотно, наистина го мисля и го вярвам, но има причина ние да съществуваме в човешки облик.  И ако се опитаме да отблъснем тази част от себе си, изпускаме толкова много.

Харесвам думата „човечество“. Водя програма под името Човечество: Изкуството да си и двете, защото  наистина смятам, че това е нещо, върху което е нужно да работим. Нужно е да си кажете „Добре. Да, аз съм човек, аз страдам, имам гняв в себе си, имам нетърпеливост,“ защото да си човек и да имаме възможността да имаме връзки с други човешки същества е най-невероятният дар, който ни е бил даден. В това се крие същността на живота- да си във връзка. Ние сме във връзка с всички и всички около нас, независимо дали това ни харесва или не- започвайки от нас самите, след това минавайки през въздуха, който вдишваме, всеки човек около нас, тази планета. Някои искат да се концентрират върху духовните връзки, а защо да не правим и двете? Да си човек не е лесно, но е път, който си струва да бъде извървян и лично аз се чувствам толкова благодарен.С това обучение аз искам да уважа този факт, но в същото време присъства и моментът с добрината- може да заместим цялата негативна енергия с добрина и да постигнем много.