Въпрос:
Нямам проблем да си намирам мъже, с които да излизам на среща, но те никога не искат да предприемат следващата стъпка към сериозна връзка. Какво семе е нужно да посея, за да срещна някой, който е готов да се обвърже?
Отговор:
Кати вървеше с мен след една от моите лекции. От известно време тя беше абсолютно сама и отчаяно искаше да си намери приятел. Бях разказал за старческия дом на Ан и знаех, че тя го е опитала.
-Геше Ла…знаеш ли, цялата тази работа наистина действа! Аз не получих просто момче, а сума ти момчета! Готини момчета! Но никой от тях не иска да се обвърже с мен. Искам да кажа, ние излизаме няколко пъти и после- всеки път, когато стане дума за нещо по-сериозно, – те се изнервят и започват да отсъстват. Какъв вид семена трябва да засея, за да пожъна едно момче, което би се зарадвало на нещо по-постоянно?
Преди всичко, ние трябва да помислим за същността на онова, което Кати наистина искаше. Трябва да помислим за идеята на обвързването. Какво всъщност е то? Едно будистко учение твърди, че трябва да поемеш пълна отговорност за нещата- нещо като „Отговорността не може повече да бъде прехвърляна“, но на много високо ниво. Това означава да поемеш отговорност във всяка ситуация, в която се намираш, през целия ти ден: да направиш така, че хората около теб да получат онова, което искат и да не се натъкват на онова, което не искат. Означава да поемеш отговорност за останалите дори когато знаеш, че никой няма да се погрижи за самия теб.
-Виж, Кати- започнах да обяснявам,- трябва да усвоиш този тип мислене- трябва да се научиш да поемаш лична отговорност за всичко онова, което другите хора искат. Нещо като: „Аз ще направя така, че това да се случи“ за много хора около теб. Това посажда кармичното семе да срещнеш млад мъж, който ще иска да се обвърже дългосрочно с теб. Хубаво е да си мислим, че ще се погрижим за другите, но тук ни трябва малко помощ. Първо- изобщо не е лесно да се удържи на толкова дългосрочен ангажимент. Ние всички знаем, че е хубаво, добро дело е да се помага на другите, но- както са ми посочвали много хора, много пъти- повечето от нас едвам успяваме да се справим с нашите собствени нужди- да си платим сметките, да поддържаме къщата или апартамента си чист, да успеем да си изперем прането преди работа.Може да е вярно, че няма да получа обет за обвързване от момчето, докато не поема отговорността за всичко онова, което искат хората около мен, но не виждам как бих могъл да го направя, след като самият аз съм претрупан с грижи около онова, което аз искам.
Отговорът на този въпрос е удивителен. Има едно място, където грижата за останалите се среща с грижата за нашите собствени нужди. Има едно място, където те двете стават едно и също нещо. Помисли за това. Да предположим, че аз искам да получа любимата ми поничка с кленов сироп. Може да изглежда, че ще я получа, ако отида в магазина за понички и си платя с пари, може да изглежда сякаш поничката е изпечена в задната част на магазина, че е направена от брашно, мляко и захар. Но сега вече ние знаем, че нищо от това не е реалната причина за съществуването на поничката. Може да имаш пари, може да идеш в магазина и може да се окаже, че поничките им са свършили. В същото време някой приятел може да ти даде поничка, без дори да трябва да я плащаш.
Истинската въпросителна за съществуването на поничката е, че някога в миналото съм дал на някого нещо като поничка. Което идва да докаже, че ако искам да ям поничка, то трябва първо да помогна на някой друг да изяде поничка. Съвсем буквално- аз трябва да направя така, че поничката да влезе в нечия чужда уста, преди да видя как една поничка влиза в моята.
Всички ние сме научени да различаваме „моята“ уста от „твоята“ уста, защото, когато ти имаш поничка в устата си, това не означава, че и аз имам. Но сега разбираме какво всъщност се случва- това същото добутване на поничката до едната е същото като доставянето й до другата. Визуално, твоята уста изглежда различно от моята, функционално между тях няма разлика. Така че няма защо да дискриминираме едното за сметка на другото. Твоята уста е моята уста, защото моята уста не може да получи поничка, освен ако твоята не получи.
Какво означава това, когато говорим за постигането на желание за обвързване у момчето? Означава, че е много по-лесно да посееш правилното кармично семе, ако знаеш какво точно става. Кармичното семе за обвързване от страна на партньора ти е да поемеш лична отговорност за другите около теб през цялото време, през целия ден. Някой бърза и иска да вземе мястото ти за паркинг- даваш му го. Някой на масата не е получил пицата си с маслини, както е искал- ти отиваш и намираш маслини. Кутия пада от камион на пътя- ти се обаждаш по телефона на полицията, за да ги предупредиш за тази неуредица на пътя.
Ти трябва да поемаш отговорност за другите ако искаш момчето да прояви желание за обвързване. А сега е още по-лесно да поемаш отговорност, защото научи историята с кармичните семена- вече знаеш, че да поемеш отговорност за другите е същото, както да поемеш отговорност за себе си. Няма как да се погрижиш за себе си, ако не се погрижиш за другите и не можеш да се погрижиш за тях, ако не се погрижиш за себе си. Защото ти си другите.
Сега нека бъдем практични. Нищо няма да постигнеш, ако не си конкретна. За една или две седмици поеми отговорност за доброто настроение на всички, с които се храниш. Направи така, че всички да получават точно онова, което искат и ако нещо на масата не е точното за някого-направи така, че да им го приготвят както трябва. Просто поемай отговорност за всички и свикни с идеята, че всъщност поемаш отговорност за себе си. Направи от тази отговорност по време на вечеря свой навик…и после само гледай как той ще поеме отговорност към теб!
Сега Кати има една от най-красивите връзки, които съм виждал. Вече от няколко години са заедно и момчето тихо и постоянно й се отдава- в непрестанен поток от ежедневни малки прояви на мило отношение и загриженост за нуждите и желанията й. А тя продължава да засява същите семена, така че той продължава да я обсипва с доказателства за дълбоката си обвързаност към нея.
из „Кармата на любовта“ от Геше Майкъл Роуч