Доверие- Въпрос 20

ревниви-яйцаВъпрос:

Когато се събрахме за пръв път, моят партньор беше много свободен и спокоен, но напоследък започна да става ненормално ревнив- той се нахвърля върху мен за всяко съобщение на телефона ми, а напоследък мисля, че проверява и имейлите ми. Каква е кармата за създаване на партньор, който да ми има доверие през цялото време?

Отговор:

Не знам как е във вашия случай, но моят лама ми съобщи, че имам много лошия навик непрекъснато да давам оценки на другите хора, през цялото време. Например имаше една жена в службата, за която аз винаги мислех, че ме мрази, защото непрекъснато ми казваше много негативни неща. По-късно разбрах, че тя има сериозен проблем с гърба си, има силни болки през цялото време и нейното настроение няма нищо общо с мен.

Така че аз бях измислил цял разказ за тази жена; каква е тя и какви са нашите отношения. И този разказ беше погрешен. Не че аз мислех много лоши неща за нея, просто бях създал някакъв фонов шум от малки оценяващи мисли. Което ни довежда до концепцията за ниското ниво на радиацията.

Веднъж, по време на една командировка до Хонг Конг аз видях един красив нов скъпоценен камък, с рядък небесносин цвят и изключителен кристален блясък. Попитах търговеца какъв е този камък и той отговори, че това е син топаз.

Преди това бях виждал топаз в най-различни оттенъци- кафяв, жълт, оранжев- и дори един вид, който беше почти безцветен, като вода; но всички тези камъни притежават известна замъгленост. Знаех, че съществува и син топаз- отново с не съвсем чист оттенък- но че той е изключително рядък, защото този цвят се получава, само когато безцветен камък е лежал случайно под земята, близо до източник на радиация, в продължение на хиляди години.

Търговецът ми каза, че са открили начин да превръщат безцветните камъни в сини, като ги излагат на радиацията на ядрени реактори. Той каза, че процесът е засекретен и неговият откривател прави голям удар на пазара. Така че, естествено, нашата компания реши да измисли как да го правим и ние самите.

син-топазТака започнахме процес на проби и грешки. Открихме ядрена организация, която беше готова да ни помогне срещу заплащане и след много експерименти се научихме да постигаме красив син оттенък. С цел обезопасяване всеки камък се проверяваше с гайгеров брояч при излизане от ядрената „пещ“ и бяхме принудени да се научим как да избягваме свръхрадиацията- толкова силно облъчване, че да трябва да минат десетилетия преди радиоактивността му да падне до това, което администрацията на реактора наричаше „приемливо ниво“.

Започнах да ги разпитвам за това „приемливо ниво“ на радиация. И се обадих на различните правителствени регулаторни агенции.

-Вижте- казах аз.- Трябва да разбера тази работа с радиоактивността. Искам да кажа, как мога да бъде сигурен, че един камък е безопасен.

-О, няма никакъв проблем- ме успокоиха техниците.- Може би само веднъж се е случвало да са прекалили с някой камък и да е изгорил кожата на жената, която го е носила на пръстен.

-Но как става това?- попитай аз.- Как радиацията наранява хората?

-О,- каза техникът- частиците на камъка се размърдват от радиационната обработка и започват да излитат от камъка в неподходящ момент. Тези частици са необикновено мощни; могат да преминават през дърво, пластмаса или човешка плът, все едно че минават през въздуха. Понякога прелитат през човешкото тяло и удрят някоя малка верига ДНК в някоя клетка. Те разбиват веригата и клетката започва да се дели неконтролируемо, което създава тумор…рак.

-И колко от тези частици са „приемливо ниво“?- питах аз.- Искам да кажа, в моя офис работят бременни жени, има ли опасност за хората там?

-Не, не- каза ученият.- Говорим за изключително ниско ниво на излъчвани частици.

-Но вие току-що ми казахте, че само една частица, излизаща от камъка, може да причини рак на някого; какво значи „приемливо ниво“ брой частици, щом една единствена може да убие някого?

Техникът заби трескаво отбой.

-Разбира се, нашата организация не дава никаква гаранция и ние не поемаме никаква отговорност; ние само следваме правителствените изисквания, нали разбирате.

И тогава той и ми каза как една единствена торбичка със слабо радиоактивни камъни се превръща, разбирате ли, във високо радиоактивен източник- въпреки че всеки камък, взет поотделно, е законен.

ВНИМАВАЙТЕ ЗА НИСКОТО НИВО НА РАДИАЦИЯТА

Именно така идеята за ниското ниво на радиацията се свързва с параноята на вашия съпруг. Вие не сте създали този негов ревнив навик с измисляне на някоя малка история за един-двама души, нито с някоя голяма история, която е унищожила единичен човек. Вие сте измисляли и сте правели малки негативни оценки за хората непрекъснато, ден след ден. Комбинираната сила на тези малки семенца, всичките събрани в торбата на подсъзнанието ви, е създала този раков тумор- съпруг, който отказва да ви вярва.

Както обикновено кармичното решение тук- ако се извърши правилно- е всъщност забавно. Искам вие постоянно да мислите за трима-четирима души от тези, с които работите. Влезте по-дълбоко в мозъка си и извлечете историята, която сте измислили за всеки от тях- целия комплект от малки предложения, които като цяло са се превърнали в цял роман.

За да ви дам пример, аз навремето работех с един търговец на диаманти на име Хасад. Той беше от Иран. Бях го нарочил за безнадежден материалист, който от преследване на парите ще стигне до отделението на Бърза помощ поради очаквания инсулт от много работа, а в това време членовете на семейството му разпродадат всичките му трудно завоювани ценности.

Един ден обаче той ме попита дали не искам да го придружа до неговата джамия. Имах възможност да поговоря с богомолците там и от тях научих, че Хасад всъщност е построил джамията и също така води всички молитви. Причината да влезе в бизнеса със скъпоценни камъни била, за да може да построи и поддържа място за богослужение за цялата общност, също както и за да посрещне своето традиционно задължение- редовно да дарява определен процент от дохода си на нуждаещите се.

Той беше ангел под прикритие; което ни довежда до…изкуството да пишем божествени истории.

Тибетците, след много столетия упражнения, са измислили начин да отклоняват непрекъснатия поток от малки оцяващи мисли, които създават ревността на вашия съпруг. Първо се научете да събирате тези истории за трима-четирима от хората, с които работите: историите, които сте измислили, за да съответстват на начина, по който тези хора ви изглеждат.

Сега искам да пренапишете всяка от тези приказки, да превърнете в епос, или в романс- в история за рицарство и благородство, като историята на Хасад капиталиста, който се превърна в Хасад имамът, вдъхновен мюсюлмански филантроп.

самурайИ кой знае дали тези истории няма да се окажат верни? В това е смисълът на упражнението- да признаем пред себе си, че ние всъщност никога не знаем какво си мисли другият човек. Всичко, което трябва да разберете е, че вашата нова, красива и измислена история отговаря на видимите факти също толкова, колкото и вашата стара, негативна и измислена история.

Някой в службата пие много кафе и вие решавате, че той се е отдал на нервен навик. Само чрез пиене на кафе те могат да издържат тези 24-часови супергероични смени. Сега напишете различна история. В неговата къща живее учител- самурай, който го тренира в бой със саби, за да побеждават престъпниците в един лош квартал на града. Понякога нощем те се дуелират с други тайни самураи до зори, друг път защитават хора, като вашето семейство.

Не се безпокойте, че вашите истории като тази, която току-що описахме, ще изглеждат невъзможни. Тибетците говорят за едно упражнение, наречено Takpay Nelnjor. Йога на ужким. Идеята е, че ние измисляме една красива фантазия и после си я въобразяваме достатъчно дълго, като по този начин посяваме семена в съзнанието си. След време тези семена узряват и помагат на фантазията да стане действителност.

Забележете разликата между това и пожелателното мислене, за което говорихме преди, когато казахме- въпреки че писалката идва от нашето съзнание- това не означава, че можем да затворим очи и да я превърнем в голям диамантен пръстен. Когато фантазираме, че човекът когото оценяваме всъщност върши нещо епохално, ние помним как работят семената: помним, че една обикновена фантазия посява семена за реалното нещо, което ще дойде по-късно, когато тези семена узреят в нашето съзнание.

Желанията са хубаво нещо, но те се сбъдват само ако посеем необходимите семена за това. И за целта трябва да направим нещо, с което да помогнем на някого другиго, дори само да им пожелаем нещо добро, да пожелаем те да бъдат нещо повече от това, което са ни изглеждали досега.

НАМЕРИ ОТГОВОРА….