Въпрос:
Понякога съм тъжна и депресирана без определена причина; и когато ми се случи, партньорът ми наистина се ядосва, сякаш аз нарочно съм се депресирала! Как мога да получа подкрепа в подобни моменти- и всъщност каква е кармата зад тази тъга?
Отговор:
В отговора на въпрос 23 ние говорихме за четирите вида храна и подхранване, от които се нуждаем, за да живеем- и една от тях беше надеждата. Нуждаем се от надежда също толкова, колкото и да се храним. Подтиснатите хора са загубили надеждата си и гладуват.
Линда е един от най-богатите хора в света. От няколко години сме приятели, работим заедно по проекти за подпомагане на бедните. Ходил съм у тях милион пъти- но все още има цели крила от къщата й, които не съм виждал. Със съпруга й Франк също сме приятели, те, изглежда, живеят добре като двойка. И внезапно една ден тя ми тръсна този въпрос.
-Искам да кажа, продължи тя тихо,- има някои дни, в които изобщо не излизам от леглото. Толкова съм депресирана, че не виждам никакъв смисъл да го правя. И тогава, отгоре на всичко, той влиза и започва да ми се кара, че не правя нищо, което още повече ме депресира.
На мое място- нещо като енорийски свещеник, чиято енория е светът- човек свиква с неочаквани откровения; чувал си толкова много сърцераздирателни истории, че те започват да се повтарят. Така че- за щастие- аз на мига разполагах с отговора, който нося в моята духовна кутия с инструменти.
-Ти знаеш за семената…- започнах аз. Линда се усмихна напрегнато и кимна рязко с глава; не можеш да присъстваш в нашия приятелски кръг повече от няколко дни, без вече да си чувал по няколко пъти на ден задълбочени, а понякога и разгорещени дискусии за семената.
-Именно поради това депресията е един от най-трудните проблеми- продължих аз- От какво се нуждаеп първо, а да посееш едно семе?
-Е, – каза бързо тя, първо ти трябва ясна идея именно какво искаш, защото, за да посееш семе, трябва да осигуриш същото нещо на някого другиго.
Не исках да се насочи точно в тази посока, но засега я последвах.
-Добре- казах аз._ Да започнем с едното изречение: първата от Четирите Кафе стъпки. Трябва да можеш да изразиш това, което търсиш, с едно изречение.
Линда се замисли и после го схвана.- Предполагам, че тук има два различни проблема,- каза тя.- И ще трябват две изречения.
Кимнах, съгласявайки се, и зачаках двете изречения.
-Преди всичко, – каза тя, трябва да посея семена срещу депресията. И на второ място ми трябват други семена, за да мога да видя как моят съпруг проявява малко повече грижа, когато съм потънал в депресия.
-Точно така- казах аз.- Нека да ги разгледаме едно по едно. Какво е противоположното на депресия?
-Надежда, – каза незабавно Линда, без изобщо да се замисли.
-Значи трябва да осигурим надежда…
-…на някого другиго,- завърши тя.
-Да, обаче тук идва затруднението- казах аз.- Причината, поради която е толкова трудно да се посеят семена за спиране на депресията, е в това, че депресираният човек е напълно и изцяло съсредоточен върху собствените си нужди, колко зле се чувства той. Освен ако наистина не е разбрал какво се случва, освен ако не е добре обучен в принципите на „Шлифоващия диаманти“. Иначе последното нещо, което би направил, е да се заинтересува активно от нуждите на някой друг човек.
Затова първо трябва да се пребориш с едно единствено нещо: тази съпротива дори да си помислиш за някого другиго. Има много прост начин да направиш това, само трябва да помниш втората Кафе стъпка: да планираш с когода сееш семената и къде.
Линда изглеждаше малко несигурна.
-Напомни ми как ставаше това.
Кимнах.
-Знаеш, че за да посееш едно семе, ти трябва друг човек. Другите хора са почвата, в която посяваме нашите семена. Идеята да посееш семе, без да направиш нещо за друг човек, е толкова ненормална, колкото идеята да посееш динено семе във въздуха пред теб.
-Разбирам,
-Затова, когато някой ми иска някаква помощ, за да оправи живота си, аз му казвам, че трябва да посее семе за това, което иска. После му казвам да заведе някого на кафе, защото по този начин сме сигурни, че има къде да посее семе си- че работи с друг човек.
-Окей.
-Добре, значи ще трябва да заведеш някого на кафе. И какво ще направиш с него?
-Не знам, ще му помогна по някакъв начин- ще му помогна за неговата депресия, предполагам.
Погледнах встрани за известно време и после се обърнах пак. Можеш и така да си го мислиш, казах аз, но на мен би ми харесало повече, ако направим нещо позитивно.
Линда се замисли. Тя също е един от най-интелигентните хора, които познавам.
_да му помогнем с нещо позитивно- да му помогнем да намери надежда.
-Добре. И бих казал: повече от надежда. Да му помогнем с неговите мечти. Да потърсим някого, който се нуждае от мечта.
Тя отново се замисли.
-Аз имам един племенник, и…нали разбираш, проблемът, който обикновено имаме в нашето семейство е, че всички ние имаме достатъчно пари, за да правим или получаваме всичко, което поискаме, дори в много младежка възраст. Дори ако решим да работим, не е необходимо да работим, така че обикновено не се напрягаме много- нямаме някоя голяма цел предвид.
-Нямате мечта- съгласих се аз.- Следователно, щом си депресирана, ти предлагам стъпките, по които аз бих работил. Първо, намери място, в което да мислиш за това от какво се нуждае някой друг- опитай да се сетиш за човек, на когото можеш да помогнеш. Подбери някого, който не знае какво да прави с живота си. Говори с него, помогни му да разбере каква е мечтата му дори ако не знае, че има такава мечта- особено ако не знае.
Не е нужно да решиш всичките му проблеми. Просто говори с него веднъж седмично или веднъж на две седмици. Малките семена създават големи дървета.
Аз вече можех да видя резултата. Линда ще посее толкова мощни семена, че после няма дари да си спомня, че е била депресирана. Обаче тя ме върна към действителността, като се изкашля.
-А за Франк?- попита тя.
-Кажи го с едно изречение.
-Искам той да забелязва какво чувствам; искам поне малко да ми симпатизира, вместо да ме критикува, когато се чувствам зле.
-Значи всъщност искаш той да полага известни усилия да се чувстваш по-добре.
-Точно така.
-Добре, следователно семето тук е да си създадеш навик да караш другите хора да се чувстват по-добре, ден след ден, час след час.
Замислих се за секунда.
-Виж сега- казах,- оня ден закарах колата си на ремонт. Майсторът беше забележителен. Той седна с мен и разгледа проблема стъпка по стъпка, така че да разбера точно какво не е наред с колата ми. И после ми разказа, без излишни подробности, точно какво щеше да направи, за да я ремонтира.
Той наистина се грижеше аз да се почувствам удобно, да се чувствам спокоен. Един от най-добрите начини да отпуснем другите хора е предварително да им кажем точно какво ще направим във всеки даден момент.
Това посява семена на комфорта- семена, чрез които някой да се интересува от това как се чувстваме, вместо да ни мъмри, че не сме добре и му разваляме плановете за деня.
-Разбрах- каза тя и ме погледна така, сякаш облаците на нейната депресия вече започват да се разпръсват при мисълта за това.